Южната част на България е известна със смолянска област, а едно от селата в нея се нарича Славейно и се разполага в силно изразен район с планински характеристики. Поречието на река Малка Арда върви редом с населеното място, а близо до него се намира и популярният връх Преспа. Той е на височина малко над 2 000 метра и представлява интерес за любителите на туризма. Смята се, че още по времето на Средновековието тук е съществувало старо българско село. Кутлово е другото име на това място, което е било голямо по площ. В годините на 16-тото столетие в района се състои една от решителните битки с турската армия, която настъпва към централната част на Родопите. До 1934-та година селото носи името Карлуково, а иначе е основано от българи. Предполага се, че това става при бягството им от угрозата насилствено да приемат ислямската вяра. Въпреки различните вероизповедания, българи и мохамедани винаги се разбират добре през годините.
По време на руско – турската война от 1878-ма година жителите на Славейно и мюсюлманите застават рамо до рамо срещу поробителя, а това се случва и по време на метежа на Сенклер. Празнуват заедно на празниците, пак независимо от изповядваните различни религии. Това личи не само на християнски, но и на мюсюлмански празници. Юруците представляват важна част от отношенията между българи и мохамедани – за юруците говори дори Антон Дончев в епохалния си роман Време разделно. Тези хора са били скотовъди, благодарение на които отглеждането на овце постепенно се превръща в основен поминък за местното население. Но не бива да се забравя, че в историята в отделни години славейновци все пак са били подлагани на гонения от българомохамеданите. Това се отнася не само за близки, но и по-далечни села. В съседното село Каршил, което днес познаваме като Виево и от което произлиза известната Виевска фолклорна група, се намира представителството на официалната по онова време власт. Селото има статут на нахия. По време на тези трудни години от българите се е очаквало да оцеляват, а в 19-ти век се стига до сериозно замогване от тяхна страна и изкупуване на околните планини от юруците.
Точно в резултат на това замогване голяма част от горите в Славейно стават кооперативни, а 19-тото столетие е свързано с откриването на църква и училище. Важен белег за извоюване на независимост представлява и актът, свързан с изгонването на гръцкия владика от селото. До Балканската война от 1912-та година населеното място остава под опеката на османците. Това кара жителите активно да се включат в редиците на ВМРО и да участват в Илинденско – преображенското въстание. Пейо Шишманов изпъква като виден борец за свобода и войвода предводител, а Кольо Шишманов е негов племенник. За съжаление той губи живота си по време на битка с турците и от тогава е възпят в родопски песни. Той е и знаменосец, което му придава по-особен статут. Редом с овчарството, в селото се дава тласък и на други занаяти. Сред тях са абаджийството и керванджийството, а освен това се лови риба в близко намиращото се Егейско море.
